7 июн. 2007 г., 22:37

Обреченост

802 0 7
Не искам да досегвам никого.
Обичта   ми е изгаряща!
Като жарава,
целунала нозе на нестинари.
Като вода,
измиваща листата
и даваща живот на угара!
Като вик,
като зачатие
и цвете, отдало плода на пчелата!!
Затуй не присядай
до мене,
не прекрачвай чертата на чувствата.
Нека не разнищвам сърцето ти!
Бъди ми просто утеха!...
Като музика,
като картина, от която
да черпя наслада.
Като вино, отпито от чашата!
За да заспя - осакатено от болки дърво!!!
            
07.06.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...