Обреченост
Не искам да досегвам никого.
Обичта ми е изгаряща!
Като жарава,
целунала нозе на нестинари.
Като вода,
измиваща листата
и даваща живот на угара!
Като вик,
като зачатие
и цвете, отдало плода на пчелата!!
Затуй не присядай
до мене,
не прекрачвай чертата на чувствата.
Нека не разнищвам сърцето ти!
Бъди ми просто утеха!...
Като музика,
като картина, от която
да черпя наслада.
Като вино, отпито от чашата!
За да заспя - осакатено от болки дърво!!!
07.06.2007г.
Обичта ми е изгаряща!
Като жарава,
целунала нозе на нестинари.
Като вода,
измиваща листата
и даваща живот на угара!
Като вик,
като зачатие
и цвете, отдало плода на пчелата!!
Затуй не присядай
до мене,
не прекрачвай чертата на чувствата.
Нека не разнищвам сърцето ти!
Бъди ми просто утеха!...
Като музика,
като картина, от която
да черпя наслада.
Като вино, отпито от чашата!
За да заспя - осакатено от болки дърво!!!
07.06.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
