Jun 7, 2007, 10:37 PM

Обреченост

  Poetry
796 0 7
Не искам да досегвам никого.
Обичта   ми е изгаряща!
Като жарава,
целунала нозе на нестинари.
Като вода,
измиваща листата
и даваща живот на угара!
Като вик,
като зачатие
и цвете, отдало плода на пчелата!!
Затуй не присядай
до мене,
не прекрачвай чертата на чувствата.
Нека не разнищвам сърцето ти!
Бъди ми просто утеха!...
Като музика,
като картина, от която
да черпя наслада.
Като вино, отпито от чашата!
За да заспя - осакатено от болки дърво!!!
            
07.06.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...