14 мая 2014 г., 21:32

Обръщение

492 0 0

Ех, приятелю, приятелю!

Безбройни са кръговратностите човешки,

в които лутаща се нашата душа

търси радостта някъде из света.

 

Ех, приятелю!

Лутаме се като глупци насам-натам,

без да знаем, че радостта е в нашата душа,

че с една усмивка, с една блага дума, се осмисля деня!

 

Ех, приятелю,

къде остана честността?

Някъде далеч, далеч назад,

в този объркан и забързан свят.

 

Все бързаме за някъде,

все време не остава

за мила дума и сърдечна доброта!

Забравяме всяка човешка приказка,

следвайки несъществуващи или измислени кумири.

 

Бързаме за къде ?

Да разбием поредното сърце?

Не осъзнаваме, че в тази непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства,

губим най-важното, и то е - нашето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Бандоловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...