Ех, приятелю, приятелю!

Безбройни са кръговратностите човешки,

в които лутаща се нашата душа

търси радостта някъде из света.

Ех, приятелю!

Лутаме се като глупци насам-натам,

без да знаем, че радостта е в нашата душа,

че с една усмивка, с една блага дума, се осмисля деня!

Ех, приятелю,

къде остана честността?

Някъде далеч, далеч назад,

в този объркан и забързан свят.

Все бързаме за някъде,

все време не остава

за мила дума и сърдечна доброта!

Забравяме всяка човешка приказка,

следвайки несъществуващи или измислени кумири.

Бързаме за къде ?

Да разбием поредното сърце?

Не осъзнаваме, че в тази непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства,

губим най-важното, и то е - нашето сърце!