Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
9 июн. 2007 г., 09:50

Общество 

  Поэзия
532 0 11

Болка чужда ме докосна,
ожари ме и се натъжих,
във мен сълза проблесна,
отроних стон с глас тих...

Тъга човешка ме смрази,
в сърцето ми отвори рана,
от болка душата ми сълзи
от тъга пропита и съдрана...

Трагедия, нищета, бедност,
реалност, болезнена борба.
От безизходица до лудост -
път предопределен, съдба...

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

Чужда мъка виждам често.
Как спокойно да отмина?
Питам: Можем ли с нещо
да променим тази картина?

А насреща злоба ме опръска,
глупост, духовно насилие,
грубост, жестокост дръзка...
Потръпвам само от безсилие.

Но срещнах се с усмивки,
желание и съпричастност,
подадени ръце, прегръдки...
Вяра! Светът не е в опасност.

12.03.2007г

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??