Общество
| Болка чужда ме докосна, ожари ме и се натъжих, във мен сълза проблесна, отроних стон с глас тих... Тъга човешка ме смрази, в сърцето ми отвори рана, от болка душата ми сълзи от тъга пропита и съдрана... Трагедия, нищета, бедност, реалност, болезнена борба. От безизходица до лудост - път предопределен, съдба... ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ Чужда мъка виждам често. Как спокойно да отмина? Питам: Можем ли с нещо да променим тази картина? А насреща злоба ме опръска, глупост, духовно насилие, грубост, жестокост дръзка... Потръпвам само от безсилие. Но срещнах се с усмивки, желание и съпричастност, подадени ръце, прегръдки... Вяра! Светът не е в опасност. 12.03.2007г |
© Анета Саманлиева All rights reserved.
