Обувките на един Палячо

Поэзия

1.5K 4 18

В гримьорната до рафта черен,

провиснали на закачалката,

самотни се поклащат те,

заедно със обувалката.

В толкова спектакли и турнета,

залите се спукваха от смях,

а днес на светлината бледа,

висят потънали във прах.

И сякаш времето е спряло,

и тишината сякаш плаче,

за скъсаните но вълшебни

обувки на един Палячо.

16.08.2022г.

Авт. Весо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

художника (Веселин Христов)

Данси..... благодаря ти друже!

2022-11-08T12:02:28+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Хубаво е, Весо!

2022-11-07T19:32:46+02:00
художника (Веселин Христов)

О Инче, теб съм си те заплюл за фаворит в това предизвикателство. Благодаря ти за вниманието.

2022-08-26T12:36:59+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Да, влезеш ли в тези обувки .. тъжна усмивка, създава различни асоциации.

2022-08-25T18:10:52+03:00
художника (Веселин Христов)

Силве, напоследък не съм чест гостенин на сайта, така че нищо чудно да ме пропуснеш. Благодаря ти че си тук и за великолепния коментар. Щураче, радвам се че разбра мисълта ми. Исках да вляза в предизвикателството с малко по-сериозна тема. Клоунът е символ на невинното, щастливо и наивно детство. Благодаря че отдели мъничко време и за мен.

2022-08-23T18:19:20+03:00