Обувките на един Палячо
В гримьорната до рафта черен,
провиснали на закачалката,
самотни се поклащат те,
заедно със обувалката.
В толкова спектакли и турнета,
залите се спукваха от смях,
а днес на светлината бледа,
висят потънали във прах.
И сякаш времето е спряло,
и тишината сякаш плаче,
за скъсаните но вълшебни
обувки на един Палячо.
16.08.2022г.
Авт. Весо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
тъжна усмивка, създава различни асоциации.