16.08.2022 г., 16:38

Обувките на един Палячо

1.5K 4 18

 

В гримьорната до рафта черен,

провиснали на закачалката,

самотни се поклащат те,

заедно със обувалката.

 

В толкова спектакли и турнета,

залите се спукваха от смях,

а днес на светлината бледа,

висят потънали във прах.

 

И сякаш времето е спряло,

и тишината сякаш плаче,

за скъсаните но вълшебни

обувки на един Палячо.

 

16.08.2022г.

Авт. Весо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

  • Данси..... благодаря ти друже!
  • Хубаво е, Весо!
  • О Инче, теб съм си те заплюл за фаворит в това предизвикателство. Благодаря ти за вниманието.
  • Да, влезеш ли в тези обувки .. тъжна усмивка, създава различни асоциации.
  • Силве, напоследък не съм чест гостенин на сайта, така че нищо чудно да ме пропуснеш. Благодаря ти че си тук и за великолепния коментар. Щураче, радвам се че разбра мисълта ми. Исках да вляза в предизвикателството с малко по-сериозна тема. Клоунът е символ на невинното, щастливо и наивно детство. Благодаря че отдели мъничко време и за мен.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...