Aug 16, 2022, 4:38 PM

Обувките на един Палячо

  Poetry
1.5K 4 18

 

В гримьорната до рафта черен,

провиснали на закачалката,

самотни се поклащат те,

заедно със обувалката.

 

В толкова спектакли и турнета,

залите се спукваха от смях,

а днес на светлината бледа,

висят потънали във прах.

 

И сякаш времето е спряло,

и тишината сякаш плаче,

за скъсаните но вълшебни

обувки на един Палячо.

 

16.08.2022г.

Авт. Весо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

The work is a contestant:

12 place

Comments

Comments

  • Данси..... благодаря ти друже!
  • Хубаво е, Весо!
  • О Инче, теб съм си те заплюл за фаворит в това предизвикателство. Благодаря ти за вниманието.
  • Да, влезеш ли в тези обувки .. тъжна усмивка, създава различни асоциации.
  • Силве, напоследък не съм чест гостенин на сайта, така че нищо чудно да ме пропуснеш. Благодаря ти че си тук и за великолепния коментар. Щураче, радвам се че разбра мисълта ми. Исках да вляза в предизвикателството с малко по-сериозна тема. Клоунът е символ на невинното, щастливо и наивно детство. Благодаря че отдели мъничко време и за мен.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...