В гримьорната до рафта черен,
провиснали на закачалката,
самотни се поклащат те,
заедно със обувалката.
В толкова спектакли и турнета,
залите се спукваха от смях,
а днес на светлината бледа,
висят потънали във прах.
И сякаш времето е спряло,
и тишината сякаш плаче,
за скъсаните но вълшебни
обувки на един Палячо.
16.08.2022г.
Авт. Весо
© Веселин Христов All rights reserved.
тъжна усмивка, създава различни асоциации.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
