16 ago 2022, 16:38

Обувките на един Палячо

  Poesía
1.5K 4 18

 

В гримьорната до рафта черен,

провиснали на закачалката,

самотни се поклащат те,

заедно със обувалката.

 

В толкова спектакли и турнета,

залите се спукваха от смях,

а днес на светлината бледа,

висят потънали във прах.

 

И сякаш времето е спряло,

и тишината сякаш плаче,

за скъсаните но вълшебни

обувки на един Палячо.

 

16.08.2022г.

Авт. Весо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

12 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Данси..... благодаря ти друже!
  • Хубаво е, Весо!
  • О Инче, теб съм си те заплюл за фаворит в това предизвикателство. Благодаря ти за вниманието.
  • Да, влезеш ли в тези обувки .. тъжна усмивка, създава различни асоциации.
  • Силве, напоследък не съм чест гостенин на сайта, така че нищо чудно да ме пропуснеш. Благодаря ти че си тук и за великолепния коментар. Щураче, радвам се че разбра мисълта ми. Исках да вляза в предизвикателството с малко по-сериозна тема. Клоунът е символ на невинното, щастливо и наивно детство. Благодаря че отдели мъничко време и за мен.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...