Обувките на един Палячо
В гримьорната до рафта черен,
провиснали на закачалката,
самотни се поклащат те,
заедно със обувалката.
В толкова спектакли и турнета,
залите се спукваха от смях,
а днес на светлината бледа,
висят потънали във прах.
И сякаш времето е спряло,
и тишината сякаш плаче,
за скъсаните но вълшебни
обувки на един Палячо.
16.08.2022г.
Авт. Весо
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселин Христов Todos los derechos reservados
тъжна усмивка, създава различни асоциации.