16 ago 2022, 16:38

Обувките на един Палячо

  Poesía
1.5K 4 18

 

В гримьорната до рафта черен,

провиснали на закачалката,

самотни се поклащат те,

заедно със обувалката.

 

В толкова спектакли и турнета,

залите се спукваха от смях,

а днес на светлината бледа,

висят потънали във прах.

 

И сякаш времето е спряло,

и тишината сякаш плаче,

за скъсаните но вълшебни

обувки на един Палячо.

 

16.08.2022г.

Авт. Весо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

12 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Данси..... благодаря ти друже!
  • Хубаво е, Весо!
  • О Инче, теб съм си те заплюл за фаворит в това предизвикателство. Благодаря ти за вниманието.
  • Да, влезеш ли в тези обувки .. тъжна усмивка, създава различни асоциации.
  • Силве, напоследък не съм чест гостенин на сайта, така че нищо чудно да ме пропуснеш. Благодаря ти че си тук и за великолепния коментар. Щураче, радвам се че разбра мисълта ми. Исках да вляза в предизвикателството с малко по-сериозна тема. Клоунът е символ на невинното, щастливо и наивно детство. Благодаря че отдели мъничко време и за мен.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...