Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
25 сент. 2009 г., 12:47

Обувките на татко 

  Поэзия » Другая
661 0 2

Тя много дълго вече е сама,

а месецът е равен на година.

Часът е седем, ставайте, деца,

че слънцето наднича зад комина...

 

Във чаша мляко - две сълзи,

вълшебниците шапките прибират,

обувките на мама са сами,

а татковите тук не спират...

 

Намусено, небето се присви -

на котешка зеница ми прилича,

отново дълъг септемврийски ден,

тъгата ми палтото си облича.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??