Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Sep 25, 2009, 12:47 PM

Обувките на татко 

  Poetry » Other
660 0 2

Тя много дълго вече е сама,

а месецът е равен на година.

Часът е седем, ставайте, деца,

че слънцето наднича зад комина...

 

Във чаша мляко - две сълзи,

вълшебниците шапките прибират,

обувките на мама са сами,

а татковите тук не спират...

 

Намусено, небето се присви -

на котешка зеница ми прилича,

отново дълъг септемврийски ден,

тъгата ми палтото си облича.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??