Обувките на татко

25.09.2009 г., 12:47 ч.

Поезия » Друга

622 0 2

Тя много дълго вече е сама,

а месецът е равен на година.

Часът е седем, ставайте, деца,

че слънцето наднича зад комина...

Във чаша мляко - две сълзи,

вълшебниците шапките прибират,

обувките на мама са сами,

а татковите тук не спират...

Намусено, небето се присви -

на котешка зеница ми прилича,

отново дълъг септемврийски ден,

тъгата ми палтото си облича.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.