Обувките на татко

25 sept 2009, 12:47

Poesía » Otra

627 0 2

Тя много дълго вече е сама,

а месецът е равен на година.

Часът е седем, ставайте, деца,

че слънцето наднича зад комина...

Във чаша мляко - две сълзи,

вълшебниците шапките прибират,

обувките на мама са сами,

а татковите тук не спират...

Намусено, небето се присви -

на котешка зеница ми прилича,

отново дълъг септемврийски ден,

тъгата ми палтото си облича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.