27 нояб. 2020 г., 13:30

Обяснение

534 0 0

Небе си ми и звезда си ми

и цялото море в кръгозора,

и любов си ми, и тъга си ми,

хладен бриз в тежката умора.

 

Любовта ми към теб е необятна –

малка е Вселената дори,

за много хора даже непонятна –

хем любов, а толкова боли.

 

Няма те!

 

Спомените си като дете отглеждам...

Не забравям лицето ти и твойте ръце.

Липсваш ли – към слънцето поглеждам

и свързвам моето с твоето сърце.

 

Туптят сърцата в два различни края на земята

и забрава няма, боже мой.

Дълго, дълго ще е мрачно в душата.

Нагнетена самота.., гръм, порой...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...