27 нояб. 2020 г., 13:30

Обяснение

528 0 0

Небе си ми и звезда си ми

и цялото море в кръгозора,

и любов си ми, и тъга си ми,

хладен бриз в тежката умора.

 

Любовта ми към теб е необятна –

малка е Вселената дори,

за много хора даже непонятна –

хем любов, а толкова боли.

 

Няма те!

 

Спомените си като дете отглеждам...

Не забравям лицето ти и твойте ръце.

Липсваш ли – към слънцето поглеждам

и свързвам моето с твоето сърце.

 

Туптят сърцата в два различни края на земята

и забрава няма, боже мой.

Дълго, дълго ще е мрачно в душата.

Нагнетена самота.., гръм, порой...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...