27.11.2020 г., 13:30

Обяснение

530 0 0

Небе си ми и звезда си ми

и цялото море в кръгозора,

и любов си ми, и тъга си ми,

хладен бриз в тежката умора.

 

Любовта ми към теб е необятна –

малка е Вселената дори,

за много хора даже непонятна –

хем любов, а толкова боли.

 

Няма те!

 

Спомените си като дете отглеждам...

Не забравям лицето ти и твойте ръце.

Липсваш ли – към слънцето поглеждам

и свързвам моето с твоето сърце.

 

Туптят сърцата в два различни края на земята

и забрава няма, боже мой.

Дълго, дълго ще е мрачно в душата.

Нагнетена самота.., гръм, порой...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...