16 янв. 2023 г., 11:25

Объркано Таро

1.4K 8 17

ОБЪРКАНО ТАРО

 

Сякаш котка – сърдита на целия свят –

профуча покрай мене денят, издими се.

Вече зная, че няма ни Рай, нито Ад

и душата тежи колко люспица бисер.

 

И каквото да мисля, пак друг ще реди

пасианса объркан на грешки и чувства.

Но – залостена между сега и преди,

знам, че всяка внезапна дъга е изкуство.

 

Щом разчупя печата на тайнства и смърт –

ще престана ли вече от друг да завися?

Колко дни пропилях и съм на кръстопът,

и горчи ми солта, и е хлябът ми клисав.

 

Седем дни дай ми, Боже, в които да съм

най-свободният дух из вселената твоя.

Може би ще повярвам, че животът е сън

и доброто ме чака – почти след завоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Една надежда ни крепи, Марийка, то иначе няма живот май
  • Радвам се, че хареса, Юри
  • Благодаря, Миночка.
  • Много мисъл буди стихът ти.
    Поздрави! Успех!
  • Нестандартни и шокиращи въпроси, които спорят с отговорите.
    Човек сам кове съдбата си, другото са предразсъдъци и илюзии. Може би, звучи категорично, но пък е съпоставимо с реалните измерения и условности на битността.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...