17 сент. 2007 г., 21:34

Оцелявам

1.3K 0 4
Колко много енергия бликва във мен,
когато си спомня за моите чувства,
за всички години, прекарани с теб,
за болката, мъката и твоето изкуство
да мамиш.

Колко сълзи във мен непроляти запазих,
колко пъти те гледах с уплаха,
че ти ще заминеш и мен ще оставиш,
загърната във булото на самотата.
Но аз те напуснах.

Защото ти толкова дълго ме лъга,
че мойто търпение изчерпа докрай,
като уби във мене всички нежни чувства,
прогледнах и разбрах, че ти не си мой.
И си нищо за мен.

Ти ми даде сили сама да се справя
с жестокия свят - жесток и за теб.
Сега си на дъното, а аз продължавам
с живота си - нагоре и напред!
И оцелявам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...