17 sept 2007, 21:34

Оцелявам

  Poesía
1.3K 0 4
Колко много енергия бликва във мен,
когато си спомня за моите чувства,
за всички години, прекарани с теб,
за болката, мъката и твоето изкуство
да мамиш.

Колко сълзи във мен непроляти запазих,
колко пъти те гледах с уплаха,
че ти ще заминеш и мен ще оставиш,
загърната във булото на самотата.
Но аз те напуснах.

Защото ти толкова дълго ме лъга,
че мойто търпение изчерпа докрай,
като уби във мене всички нежни чувства,
прогледнах и разбрах, че ти не си мой.
И си нищо за мен.

Ти ми даде сили сама да се справя
с жестокия свят - жесток и за теб.
Сега си на дъното, а аз продължавам
с живота си - нагоре и напред!
И оцелявам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...