Sep 17, 2007, 9:34 PM

Оцелявам

  Poetry
1.3K 0 4
Колко много енергия бликва във мен,
когато си спомня за моите чувства,
за всички години, прекарани с теб,
за болката, мъката и твоето изкуство
да мамиш.

Колко сълзи във мен непроляти запазих,
колко пъти те гледах с уплаха,
че ти ще заминеш и мен ще оставиш,
загърната във булото на самотата.
Но аз те напуснах.

Защото ти толкова дълго ме лъга,
че мойто търпение изчерпа докрай,
като уби във мене всички нежни чувства,
прогледнах и разбрах, че ти не си мой.
И си нищо за мен.

Ти ми даде сили сама да се справя
с жестокия свят - жесток и за теб.
Сега си на дъното, а аз продължавам
с живота си - нагоре и напред!
И оцелявам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...