16 авг. 2009 г., 15:43

Оцеляване

1.7K 0 24

ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Ние черпим сила от болката и тъгата и всеки път,

когато умираме, се научаваме да живеем отново”

Неизвестен автор

 

 

Обичах и любов дарявах

безкрайно, безрезервно и безчет

и всяко чувство изповядвах,

превръщах го във стих или в куплет.

 

До дъно винаги раздавах,

венци от тръни в преданост плетях,

а болката във мен сподавях

и пак обичах, и не се щадях.

 

Сега, оглозгана до кокал,

безчувствена изтлявам под плътта,

а сълзите, все още топли,

бразди чертаят трайни в пепелта.

 

Ще черпя сила от тъгата,

за да намеря нов живот и бряг.

На мъдрост ще съм по-богата,

но ценностите ще са вече грях.

 

И винаги, щом оцелея,

човекът ще осакатявам в мен.

Без тебе ще се уча да живея

и без любов до сетния си ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...