16.08.2009 г., 15:43

Оцеляване

1.7K 0 24

ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Ние черпим сила от болката и тъгата и всеки път,

когато умираме, се научаваме да живеем отново”

Неизвестен автор

 

 

Обичах и любов дарявах

безкрайно, безрезервно и безчет

и всяко чувство изповядвах,

превръщах го във стих или в куплет.

 

До дъно винаги раздавах,

венци от тръни в преданост плетях,

а болката във мен сподавях

и пак обичах, и не се щадях.

 

Сега, оглозгана до кокал,

безчувствена изтлявам под плътта,

а сълзите, все още топли,

бразди чертаят трайни в пепелта.

 

Ще черпя сила от тъгата,

за да намеря нов живот и бряг.

На мъдрост ще съм по-богата,

но ценностите ще са вече грях.

 

И винаги, щом оцелея,

човекът ще осакатявам в мен.

Без тебе ще се уча да живея

и без любов до сетния си ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...