16.08.2009 г., 15:43

Оцеляване

1.7K 0 24

ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Ние черпим сила от болката и тъгата и всеки път,

когато умираме, се научаваме да живеем отново”

Неизвестен автор

 

 

Обичах и любов дарявах

безкрайно, безрезервно и безчет

и всяко чувство изповядвах,

превръщах го във стих или в куплет.

 

До дъно винаги раздавах,

венци от тръни в преданост плетях,

а болката във мен сподавях

и пак обичах, и не се щадях.

 

Сега, оглозгана до кокал,

безчувствена изтлявам под плътта,

а сълзите, все още топли,

бразди чертаят трайни в пепелта.

 

Ще черпя сила от тъгата,

за да намеря нов живот и бряг.

На мъдрост ще съм по-богата,

но ценностите ще са вече грях.

 

И винаги, щом оцелея,

човекът ще осакатявам в мен.

Без тебе ще се уча да живея

и без любов до сетния си ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...