Aug 16, 2009, 3:43 PM

Оцеляване

  Poetry » Love
1.7K 0 24

ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Ние черпим сила от болката и тъгата и всеки път,

когато умираме, се научаваме да живеем отново”

Неизвестен автор

 

 

Обичах и любов дарявах

безкрайно, безрезервно и безчет

и всяко чувство изповядвах,

превръщах го във стих или в куплет.

 

До дъно винаги раздавах,

венци от тръни в преданост плетях,

а болката във мен сподавях

и пак обичах, и не се щадях.

 

Сега, оглозгана до кокал,

безчувствена изтлявам под плътта,

а сълзите, все още топли,

бразди чертаят трайни в пепелта.

 

Ще черпя сила от тъгата,

за да намеря нов живот и бряг.

На мъдрост ще съм по-богата,

но ценностите ще са вече грях.

 

И винаги, щом оцелея,

човекът ще осакатявам в мен.

Без тебе ще се уча да живея

и без любов до сетния си ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...