16 ago 2009, 15:43

Оцеляване

1.7K 0 24

ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Ние черпим сила от болката и тъгата и всеки път,

когато умираме, се научаваме да живеем отново”

Неизвестен автор

 

 

Обичах и любов дарявах

безкрайно, безрезервно и безчет

и всяко чувство изповядвах,

превръщах го във стих или в куплет.

 

До дъно винаги раздавах,

венци от тръни в преданост плетях,

а болката във мен сподавях

и пак обичах, и не се щадях.

 

Сега, оглозгана до кокал,

безчувствена изтлявам под плътта,

а сълзите, все още топли,

бразди чертаят трайни в пепелта.

 

Ще черпя сила от тъгата,

за да намеря нов живот и бряг.

На мъдрост ще съм по-богата,

но ценностите ще са вече грях.

 

И винаги, щом оцелея,

човекът ще осакатявам в мен.

Без тебе ще се уча да живея

и без любов до сетния си ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...