7 июн. 2016 г., 05:56

Оценка по човечност

463 0 0

Човешкото в нас не можем да ценим!

Като хиени гледаме не го търпим.

В необятното  душите ни смълчани,

Сърцата от любов дълбоко са обрани.

Живуркаме! Сълзите в очите ни напират,

Завръщаме се, вечер дворът ни обран.

Омраза, злоба в нас ще дефилират,

образът човешки в нас. Защо е не желан?

Оценка по човечност! Друг ли ще ни дава?

До кога? Сърцето ли когато спре.

Как? Изгубихме я нашата представа,

главата ми не може да го побере.

Кой човешкото в нас погуби?

в душите и сърцата чувствата е притъпил.

Кой друг очакваме да ни залюби?

сами чертаем нашите съдби.

                                       В.Й. 06.06.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...