7.06.2016 г., 5:56

Оценка по човечност

460 0 0

Човешкото в нас не можем да ценим!

Като хиени гледаме не го търпим.

В необятното  душите ни смълчани,

Сърцата от любов дълбоко са обрани.

Живуркаме! Сълзите в очите ни напират,

Завръщаме се, вечер дворът ни обран.

Омраза, злоба в нас ще дефилират,

образът човешки в нас. Защо е не желан?

Оценка по човечност! Друг ли ще ни дава?

До кога? Сърцето ли когато спре.

Как? Изгубихме я нашата представа,

главата ми не може да го побере.

Кой човешкото в нас погуби?

в душите и сърцата чувствата е притъпил.

Кой друг очакваме да ни залюби?

сами чертаем нашите съдби.

                                       В.Й. 06.06.2016г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...