Човешкото в нас не можем да ценим!
Като хиени гледаме не го търпим.
В необятното душите ни смълчани,
Сърцата от любов дълбоко са обрани.
Живуркаме! Сълзите в очите ни напират,
Завръщаме се, вечер дворът ни обран.
Омраза, злоба в нас ще дефилират,
образът човешки в нас. Защо е не желан?
Оценка по човечност! Друг ли ще ни дава?
До кога? Сърцето ли когато спре.
Как? Изгубихме я нашата представа,
главата ми не може да го побере. ...