Човешкото в нас не можем да ценим!

Като хиени гледаме не го търпим.

В необятното  душите ни смълчани,

Сърцата от любов дълбоко са обрани.

Живуркаме! Сълзите в очите ни напират,

Завръщаме се, вечер дворът ни обран.

Омраза, злоба в нас ще дефилират,

образът човешки в нас. Защо е не желан?

Оценка по човечност! Друг ли ще ни дава?

До кога? Сърцето ли когато спре.

Как? Изгубихме я нашата представа,

главата ми не може да го побере.

Кой човешкото в нас погуби?

в душите и сърцата чувствата е притъпил.

Кой друг очакваме да ни залюби?

сами чертаем нашите съдби.

                                       В.Й. 06.06.2016г.