10 мая 2008 г., 15:03

Очакване

1K 0 1

Душата ми удавница е сляпа,

сърцето ми е скитник без подслон,

времето мечтите мои стапя -

чакам те отново в празния ни дом.

 

А часовете се нижат без пощада,

сълзите по кожата - дълбаят следи,

мислите ми бягат през площада -

бягат, копнеят, търсят твоите очи.

 

Розата във вазата отдавна вехне,

тъй както вехне моето сърце,

небето е сърдито - гръм пак ехне,

дали ще тръпне от него твоето сърце.

 

И ето, входната врата изскърца,

кръвта ми лудо заигра,

душата ми за сламката се хвана,

розата за миг оживя.

 

Но... обърнах се и що да видя -

там беше само плаха самота.

Що стана? - Последната надежда отлетя

и след нея  се тръшна входната врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...