Душата ми удавница е сляпа,
сърцето ми е скитник без подслон,
времето мечтите мои стапя -
чакам те отново в празния ни дом.
А часовете се нижат без пощада,
сълзите по кожата - дълбаят следи,
мислите ми бягат през площада -
бягат, копнеят, търсят твоите очи.
Розата във вазата отдавна вехне,
тъй както вехне моето сърце,
небето е сърдито - гръм пак ехне,
дали ще тръпне от него твоето сърце. ...