Очакване
Душата ми удавница е сляпа,
сърцето ми е скитник без подслон,
времето мечтите мои стапя -
чакам те отново в празния ни дом.
А часовете се нижат без пощада,
сълзите по кожата - дълбаят следи,
мислите ми бягат през площада -
бягат, копнеят, търсят твоите очи.
Розата във вазата отдавна вехне,
тъй както вехне моето сърце,
небето е сърдито - гръм пак ехне,
дали ще тръпне от него твоето сърце.
И ето, входната врата изскърца,
кръвта ми лудо заигра,
душата ми за сламката се хвана,
розата за миг оживя.
Но... обърнах се и що да видя -
там беше само плаха самота.
Що стана? - Последната надежда отлетя
и след нея се тръшна входната врата.
© Даниела All rights reserved.
