И чакаме сто дена вечерта
разсеяно антените да блъсне.
До шала ù да окачим палта.
В чадърчето ù дъжд сълза да пръснем.
Да отвалят асфалти и листа.
Светулките да завъртят бушонче...
Сто дена вятър! А от вечерта -
една луна очакване. За котва.
© Емил Хаджидиев Все права защищены