ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3098
7 мар. 2009 г., 17:55

Очакване 

  Поэзия
430 0 3

Проплаква стряхата самотно,
като забравено дете,
препуска в луд галоп сърцето,
пробуден, трепетът расте.

Внезапно стъпки прошумяват,
в прозореца се удря звън
и пак спокойно отминават,
като видение във сън.

Като видение преминават -
надежди, спомени, мечти,
убити трепети замират,
угасват скръбните очи.

Но в миг на някаква забрава
докосват мрака две ръце
и в тъжните очи изгрява
до болка скъпото лице...

Не зная спомен или яве,
не питам сън или мечта -
познатите до болка длани
докосват моята ръка.

Сърцето бие уморено,
неземна музика звучи,
а вън от стряхата смирено
текат дъждовните сълзи...

© Ваня Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??