Очакване
Проплаква стряхата самотно,
като забравено дете,
препуска в луд галоп сърцето,
пробуден, трепетът расте.
Внезапно стъпки прошумяват,
в прозореца се удря звън
и пак спокойно отминават,
като видение във сън.
Като видение преминават -
надежди, спомени, мечти,
убити трепети замират,
угасват скръбните очи.
Но в миг на някаква забрава
докосват мрака две ръце
и в тъжните очи изгрява
до болка скъпото лице...
Не зная спомен или яве,
не питам сън или мечта -
познатите до болка длани
докосват моята ръка.
Сърцето бие уморено,
неземна музика звучи,
а вън от стряхата смирено
текат дъждовните сълзи...
© Ваня Иванова All rights reserved.
