ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
7.03.2009 г., 17:55 ч.

Очакване 

  Поезия
476 0 3

Проплаква стряхата самотно,
като забравено дете,
препуска в луд галоп сърцето,
пробуден, трепетът расте.

Внезапно стъпки прошумяват,
в прозореца се удря звън
и пак спокойно отминават,
като видение във сън.

Като видение преминават -
надежди, спомени, мечти,
убити трепети замират,
угасват скръбните очи.

Но в миг на някаква забрава
докосват мрака две ръце
и в тъжните очи изгрява
до болка скъпото лице...

Не зная спомен или яве,
не питам сън или мечта -
познатите до болка длани
докосват моята ръка.

Сърцето бие уморено,
неземна музика звучи,
а вън от стряхата смирено
текат дъждовните сълзи...

© Ваня Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??