29 нояб. 2014 г., 09:05

Очакване 

  Поэзия
460 0 9

Студът отряза песента на птиците,

начупи я на крясъци всред мрака,

проникна до дъното на зениците,

подви си опашката и зачака.

 

Изкусно целеше се не къде да е,

а в дълбокото – в човешкото сърце.

Присви се то - също уплашено врабче

за бяло утро цяло закопняло!...

 

Не смееше да скача на едно краче,

припърхваше някак тъжно и вяло…,

но още къташе вълшебното зрънце,

от което цвете би избуяло…

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??