Nov 29, 2014, 9:05 AM

Очакване 

  Poetry
463 0 9

Студът отряза песента на птиците,

начупи я на крясъци всред мрака,

проникна до дъното на зениците,

подви си опашката и зачака.

 

Изкусно целеше се не къде да е,

а в дълбокото – в човешкото сърце.

Присви се то - също уплашено врабче

за бяло утро цяло закопняло!...

 

Не смееше да скача на едно краче,

припърхваше някак тъжно и вяло…,

но още къташе вълшебното зрънце,

от което цвете би избуяло…

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??