13 апр. 2010 г., 10:34

Очакване

2.6K 0 22

Сладък  аромат разкъсва мрака,

от небето капят светлини.

Очакване докосва в тишината

 косите  ми  с накацали звезди.

 

А моят вятър  някъде лудува,

безумен  чужди цветове  целува -

забравил както клетвата предишна,

 така и влюбената в него вишна.

 

Танцуват  страстни  клони в тъмнината,

целувки-цветове летят на път

да търсят моя непокорен вятър,

да го пленят и да го доведат.

 

Луната ще изпие тъмнината

 и  вятърът ще  види изведнъж  -

 красива съм, разцъфнала, богата,

 жадуваща за него като дъжд.

 

И нека се огъвам чак до корен,

и нека  той си тръгне сутринта.

Аз този  медовинно сладък спомен

 в рубини-плодове  ще сътворя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...