Очакване
Сладък аромат разкъсва мрака,
от небето капят светлини.
Очакване докосва в тишината
косите ми с накацали звезди.
А моят вятър някъде лудува,
безумен чужди цветове целува -
забравил както клетвата предишна,
така и влюбената в него вишна.
Танцуват страстни клони в тъмнината,
целувки-цветове летят на път
да търсят моя непокорен вятър,
да го пленят и да го доведат.
Луната ще изпие тъмнината
и вятърът ще види изведнъж -
красива съм, разцъфнала, богата,
жадуваща за него като дъжд.
И нека се огъвам чак до корен,
и нека той си тръгне сутринта.
Аз този медовинно сладък спомен
в рубини-плодове ще сътворя.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Нека!
