Мъжете вечно тръгват за нанякъде...
И винаги са толкова заети!
Нощта на раменете си намятат,
изтрили обещания и клетви.
Те винаги са искрени. До време.
И толкова си вярват, че обичат!
А всъщност ни превръщат във мишени -
в пробойни после вятърът наднича.
Мъжете често падат на колене.
Когато се почувстват неразбрани,
насочват се към следващи вселени,
кръстосват непознати океани.
Те винаги се връщат победители...
Но тайно, под завивката на мрака,
в прегръдките на хищни прелъстителки,
Жената на живота си очакват.
© Бианка Габровска Все права защищены
И толкова си вярват, че обичат!"
Иска ми се да вярвам, че не сме толкова непостоянни и неспособни да обичаме.