27.02.2008 г., 18:41

Очакване

885 0 12

Мъжете вечно тръгват за нанякъде...
И винаги са толкова заети!
Нощта на раменете си намятат,
изтрили обещания и клетви.


Те винаги са искрени. До време.
И толкова си вярват, че обичат!
А всъщност ни превръщат във мишени -
в пробойни после вятърът наднича.


Мъжете често падат на колене.
Когато се почувстват неразбрани,
насочват се към следващи вселени,
кръстосват непознати океани.


Те винаги се връщат победители...
Но тайно, под завивката на мрака,
в прегръдките на хищни прелъстителки,
Жената на живота си очакват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...