27.02.2008 г., 18:41 ч.
Очакване
Мъжете вечно тръгват за нанякъде...
И винаги са толкова заети!
Нощта на раменете си намятат,
изтрили обещания и клетви.
Те винаги са искрени. До време.
И толкова си вярват, че обичат!
А всъщност ни превръщат във мишени -
в пробойни после вятърът наднича.
Мъжете често падат на колене.
Когато се почувстват неразбрани,
насочват се към следващи вселени,
кръстосват непознати океани.
Те винаги се връщат победители...
Но тайно, под завивката на мрака,
в прегръдките на хищни прелъстителки,
Жената на живота си очакват.
© Бианка Габровска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чист, истински и реален стих. Аплодисменти и от мен...
-
Доста добре познаваш мъжката психика!
Поздравявам те!
Но защо няма мъжки коментар?! -
Браво!
-
Вярно е. Такава е мъжката природа.
Силен стих. Поздрав, Бианка! -
Дааа!!!Много силен,прекрасен стих,носещ много истина!
Хареса ми страшно много!Поздрав!
-
Ами... права си!
Поздравче от мен! -
Браво!!!!!!
-
Браво и от мен!
Хареса ми !
Прегръщам те! -
Дали "жената на живота му" е пристана, при който той е винаги добре дошъл? И тя е тази, която винаги му прощава? Каквото и да направи?! Да, те винаги са победители. Не споря за това. Те ще си и останат победителите. Въпросът е, че няма само една жена ...
-
М ,да може и така да е
-
Браво! Много хубаво...и вярно!
с обич, Бианка. много ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И толкова си вярват, че обичат!"
Иска ми се да вярвам, че не сме толкова непостоянни и неспособни да обичаме.