Feb 27, 2008, 6:41 PM

Очакване

  Poetry » Love
888 0 12

Мъжете вечно тръгват за нанякъде...
И винаги са толкова заети!
Нощта на раменете си намятат,
изтрили обещания и клетви.


Те винаги са искрени. До време.
И толкова си вярват, че обичат!
А всъщност ни превръщат във мишени -
в пробойни после вятърът наднича.


Мъжете често падат на колене.
Когато се почувстват неразбрани,
насочват се към следващи вселени,
кръстосват непознати океани.


Те винаги се връщат победители...
Но тайно, под завивката на мрака,
в прегръдките на хищни прелъстителки,
Жената на живота си очакват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...