tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
22 июл. 2015 г., 00:18

Очакване 

  Поэзия » Любовная
489 0 5

Загледана напред във тишината
с отронена въздишка "самота",
очите взрени трескаво в стъклата 
очакват онзи лъч от светлина,
който ще просветне ненадейно,
ще бъде знак, че утрото отвъд
ще бъде топло... и сърцето нейно
не ще умре от болка или студ. 
Макар смирено във гърдите свито
римуваше се с ритъма - тъга,
то вярата, дълбоко нейде скрита,
крещеше. "Не я убивай обичта!
Не се предавай! Зрънцето съдбовно
е още в тебе. Дай му свобода,
за да покълне в цвете, не отровно,
омайниче от бялата душа! 
То биле е, уханно и красиво,
прораснало напук на злочеста,
загърбило тъгата.... е готово
венец да изплете за любовта !"

 

Художник: Венелина Богданова

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравявам те , Таня, за дълбоко изживяното вълнение, което ме докосна!
    Поздравление и ведър ден!
  • Дълбок и прочувствен стих, в който преживяното намира най-верните и вдъхновени думи! Поздрав и благодарност, Таня! Благодаря и на художничката!
  • Дълбока и чувствена любовна лирика, толкова нежност има в творбата ти:
    "Макар смирено във гърдите свито
    римуваше се с ритъма - тъга,
    то вярата, дълбоко нейде скрита,
    крещеше. "Не я убивай обичта!
    Не се предавай! Зрънцето съдбовно
    е още в тебе. Дай му свобода,
    за да покълне в цвете, не отровно,
    омайниче от бялата душа! "

    Аплодисменти!!!
  • Благодаря!
  • Има много хубави контрасти в стихотворението. И в картината също.
Предложения
: ??:??