Очакване
710
0
4
Загледана напред във тишината
с отронена въздишка "самота",
очите взрени трескаво в стъклата
очакват онзи лъч от светлина,
който ще просветне ненадейно,
ще бъде знак, че утрото отвъд
ще бъде топло... и сърцето нейно
не ще умре от болка или студ.
Макар смирено във гърдите свито
римуваше се с ритъма - тъга,
то вярата, дълбоко нейде скрита,
крещеше. "Не я убивай обичта!
Не се предавай! Зрънцето съдбовно
е още в тебе. Дай му свобода,
за да покълне в цвете, не отровно,
омайниче от бялата душа!
То биле е, уханно и красиво,
прораснало напук на злочеста,
загърбило тъгата.... е готово
венец да изплете за любовта !"
Художник: Венелина Богданова
© Таня Мезева All rights reserved.
