Очакване
Стоя примирен до вратата смълчана,
забравен, ненужен, стоя във нощта
и виждам те нежна, красива, засмяна,
да галиш дъха ми със твойта коса.
За миг си припомних за нощите топли,
в които целувах аз твойте очи,
но всичко превърна се в мъка и вопли,
останах самичък с разбити мечти...
Отново самотен стоя до вратата,
чакам с надежда да дойдеш сама,
чакам да влееш обич в душата,
късче надежда и лъч топлина.
Така ще остана да чакам в безкрая,
додето удари последният час!
Дано пред смъртта си поне да узная,
дали съм обичан бил някога аз...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
