Очакване
Стоя примирен до вратата смълчана,
забравен, ненужен, стоя във нощта
и виждам те нежна, красива, засмяна,
да галиш дъха ми със твойта коса.
За миг си припомних за нощите топли,
в които целувах аз твойте очи,
но всичко превърна се в мъка и вопли,
останах самичък с разбити мечти...
Отново самотен стоя до вратата,
чакам с надежда да дойдеш сама,
чакам да влееш обич в душата,
късче надежда и лъч топлина.
Така ще остана да чакам в безкрая,
додето удари последният час!
Дано пред смъртта си поне да узная,
дали съм обичан бил някога аз...
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прекрасно!!!
-
Великолепно! Пожелавам ти тя да дойде по-скоро при теб!
-
Тъжно и красиво.Непрестанно ме изненадваш.
Радвам се, че те познавам. -
Тази думичка смърт...подразни ме, иначе много силно и чувствено! Подравления
-
Ех, че хубаво си го написал, от душа и сърце!!!
Поздравления!!! -
СКЪПА КРИСИ,БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОРЕКЦИЯТА!НАИСТИНА,ТАКА Е ПО-ДОБРЕ.ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!
-
Хареса ми.Много.Незнам защо въздъхнах след този прекрасен стих.Може би припознах нещо от чувствата в него.Поздрави
-
!!!Поздрави!!!
-
Чудесен стих!
Поздрав много красиво пишеш! -
Обичаш!!! Чудесен стих, само на едно място бих заместила - лъч светлина, не топлина. Но това е мое мнение.
Поздрави от мен! -
Според мен ти все още я обичаш, поете! Затова дали не е по-добър завършек: дали съм обичан бил някога аз?
Извинявай, че се намесвам в творбата ти, но обичта ти струи, затова.
Прекрасен стих, завладява с топлина, нежност, неподправеност, майсторство!!! -
НЕВЕРОЯТНО Е!!!Много,много благодаря!!!
-
Обичаш и си обичан толкова много,
че не можеш да си представиш.
Прекрасна творба! И обич, и тъга...
С много обич за теб, приятелю скъп. -
Очакваща любов!
Пожелавам ти взаимна!
Чудесен стих! -
Върховно!!!
Изпълнен с надежда...много красив стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
