Очакване
Стоя примирен до вратата смълчана,
забравен, ненужен, стоя във нощта
и виждам те нежна, красива, засмяна,
да галиш дъха ми със твойта коса.
За миг си припомних за нощите топли,
в които целувах аз твойте очи,
но всичко превърна се в мъка и вопли,
останах самичък с разбити мечти...
Отново самотен стоя до вратата,
чакам с надежда да дойдеш сама,
чакам да влееш обич в душата,
късче надежда и лъч топлина.
Така ще остана да чакам в безкрая,
додето удари последният час!
Дано пред смъртта си поне да узная,
дали съм обичан бил някога аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
