Nov 27, 2007, 6:24 PM

Очакване

  Poetry » Love
978 0 15

Стоя примирен до вратата смълчана,

забравен, ненужен, стоя във нощта

и виждам те нежна, красива, засмяна,

да галиш дъха ми със твойта коса.

 

За миг си припомних за нощите топли,

в които целувах аз твойте очи,

но всичко превърна се в мъка и вопли,

останах самичък с разбити мечти...

 

Отново самотен стоя до вратата,

чакам с надежда да дойдеш сама,

чакам да влееш обич в душата,

късче надежда и лъч топлина.

 

Така ще остана да чакам в безкрая,

додето удари последният час!

Дано пред смъртта си поне да узная,

дали съм обичан бил някога аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...