ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
Nov 27, 2007, 6:24 PM

Очакване

  Poetry » Love
974 0 15

Стоя примирен до вратата смълчана,

забравен, ненужен, стоя във нощта

и виждам те нежна, красива, засмяна,

да галиш дъха ми със твойта коса.

 

За миг си припомних за нощите топли,

в които целувах аз твойте очи,

но всичко превърна се в мъка и вопли,

останах самичък с разбити мечти...

 

Отново самотен стоя до вратата,

чакам с надежда да дойдеш сама,

чакам да влееш обич в душата,

късче надежда и лъч топлина.

 

Така ще остана да чакам в безкрая,

додето удари последният час!

Дано пред смъртта си поне да узная,

дали съм обичан бил някога аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0