28 февр. 2009 г., 22:21  

Очакващо

1.4K 0 2

На устните ми спря се самотата 
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още... 

Посърнала от дългите безсъници,
забравила за нежното обичане,
във утрото откривах себе си,
след нощ, оставила следи от теб'е...

И пак завита в бъдещите спомени,
очакваща магията на Утре-то,
заспивах, молейки за устните,
накарали ме да обичам лудо...

MariAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението запленява със своята нежност и лекото! много ми хареса!
    Поздрави!
  • към Смешко (В Отпуск По Майчинство ): Харесва ми това, че мога да те направя щастлив/а по този начин, т.е. виждам ,че изпитваш огромно удоволствие, когато пишеш жлъчните си коментари под творбите на хората тукЩом така ти харесва, продължавай!... а, защо ли аз не искам да приличам на теб... а ти пък ме караш да се усмихвам след такъв коментар... има нещо странно в това, налиМоже би един от нас не е вред,пу да не съм аз... и май изобщо не мога да разбера вълненията, които изпитваш ти ,когато пишеш творбите си ...и пак, защо ли??!?!
    към Illana (Ева Адамова): има "лудостно състояние" ,тъй че може да съм права
    Благодаря за коментарите

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...