28 февр. 2009 г., 22:21  

Очакващо 

  Поэзия » Любовная
1113 0 2

На устните ми спря се самотата 
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още... 

Посърнала от дългите безсъници,
забравила за нежното обичане,
във утрото откривах себе си,
след нощ, оставила следи от теб'е...

И пак завита в бъдещите спомени,
очакваща магията на Утре-то,
заспивах, молейки за устните,
накарали ме да обичам лудо...

MariAngel

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворението запленява със своята нежност и лекото! много ми хареса!
    Поздрави!
  • към Смешко (В Отпуск По Майчинство ): Харесва ми това, че мога да те направя щастлив/а по този начин, т.е. виждам ,че изпитваш огромно удоволствие, когато пишеш жлъчните си коментари под творбите на хората тукЩом така ти харесва, продължавай!... а, защо ли аз не искам да приличам на теб... а ти пък ме караш да се усмихвам след такъв коментар... има нещо странно в това, налиМоже би един от нас не е вред,пу да не съм аз... и май изобщо не мога да разбера вълненията, които изпитваш ти ,когато пишеш творбите си ...и пак, защо ли??!?!
    към Illana (Ева Адамова): има "лудостно състояние" ,тъй че може да съм права
    Благодаря за коментарите
Предложения
: ??:??