На устните ми спря се самотата
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още...
Посърнала от дългите безсъници,
забравила за нежното обичане,
във утрото откривах себе си,
след нощ, оставила следи от теб'е...
И пак завита в бъдещите спомени,
очакваща магията на Утре-то,
заспивах, молейки за устните,
накарали ме да обичам лудо...
MariAngel
© Марияна Ангелова All rights reserved.
, т.е. виждам ,че изпитваш огромно удоволствие, когато пишеш жлъчните си коментари под творбите на хората тук
Щом така ти харесва, продължавай!... а, защо ли аз не искам да приличам на теб... а ти пък ме караш да се усмихвам след такъв коментар... има нещо странно в това, налиМоже би един от нас не е вред,пу да не съм аз... и май изобщо не мога да разбера вълненията, които изпитваш ти ,когато пишеш творбите си ...и пак, защо ли??!?!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
