На устните ми спря се самотата
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още...
Посърнала от дългите безсъници,
забравила за нежното обичане,
във утрото откривах себе си,
след нощ, оставила следи от теб'е...
И пак завита в бъдещите спомени,
очакваща магията на Утре-то,
заспивах, молейки за устните,
накарали ме да обичам лудо...
MariAngel
© Марияна Ангелова All rights reserved.
, т.е. виждам ,че изпитваш огромно удоволствие, когато пишеш жлъчните си коментари под творбите на хората тук
Щом така ти харесва, продължавай!... а, защо ли аз не искам да приличам на теб... а ти пък ме караш да се усмихвам след такъв коментар... има нещо странно в това, налиМоже би един от нас не е вред,пу да не съм аз... и май изобщо не мога да разбера вълненията, които изпитваш ти ,когато пишеш творбите си ...и пак, защо ли??!?!
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
