28.02.2009 г., 22:21  

Очакващо

1.4K 0 2

На устните ми спря се самотата 
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още... 

Посърнала от дългите безсъници,
забравила за нежното обичане,
във утрото откривах себе си,
след нощ, оставила следи от теб'е...

И пак завита в бъдещите спомени,
очакваща магията на Утре-то,
заспивах, молейки за устните,
накарали ме да обичам лудо...

MariAngel

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението запленява със своята нежност и лекото! много ми хареса!
    Поздрави!
  • към Смешко (В Отпуск По Майчинство ): Харесва ми това, че мога да те направя щастлив/а по този начин, т.е. виждам ,че изпитваш огромно удоволствие, когато пишеш жлъчните си коментари под творбите на хората тукЩом така ти харесва, продължавай!... а, защо ли аз не искам да приличам на теб... а ти пък ме караш да се усмихвам след такъв коментар... има нещо странно в това, налиМоже би един от нас не е вред,пу да не съм аз... и май изобщо не мога да разбера вълненията, които изпитваш ти ,когато пишеш творбите си ...и пак, защо ли??!?!
    към Illana (Ева Адамова): има "лудостно състояние" ,тъй че може да съм права
    Благодаря за коментарите

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....