Очаквай утре моето признание
Замръзвам сякаш. Вятърът студен
прегръща тялото ми в зимна нощ
и недалеч съзирам аз пред мен
портал привличащ със сияйна мощ.
Прекрачвам го с усилие и с риск.
Спасение не търся, а надежда.
От другата страна кристален диск
кръжащ над мен загадъчно изглежда.
И пръскайки лъчи навред рисува
пророчески от бъдното пейзажи.
Душата ми за теб сега танцува
без маски, без преструвки, без миражи.
Любов най- чиста сее упование.
Очаквай утре моето признание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ